Добър вечер! Не слагайте прибор за мен!
Нямам навик да сядам при бивши велможи...
Загорчава дори и най-сладкия кейк,

на Маги
Камбаната на селото не бие.
Звънарят се е схлупил като пладне.

В дванайсет и каретите са тикви.
Пантофките се губят като ключове.
Луната заприлича на молитва.

Колкото да те отричам, Боже,
толкова по-лесно те намирам
в истерично-смелата рапсодия,

Няма да те моля. Аз съм силната.
 
Помогни ми, Господи! ( По дяволите,

на Фанагория
 
Тази нощ е гореща и суха.

Построил си я сам. Твоя гара: "ТЪРПЕНИЕ".
(Ти си свикнал на нея, все НЕЯ да чакаш...)
Всички влакове идват, но все - закъснения,

Зелената родопска тишина
се разкрещя през тъпани и гайди.
Три - четири баира. И чешма.

вдъхновено от разказа на  cefulesteven  "Блатната"
(хумор)
Задимена мъгла. Осем маси. Салата.

Помолих те. Недей да ми звъниш
по телефона! (нито на вратата)
Звучиш като фонтаните на Рио.

  „   -   С какво име наричате Бога, преподобни отче?- запита абатът.
-    Няма име  -  отвърна дервишът -  Бог не може се побра в имена,
името е затвор. Бог е свободен...”

От утре ще се паля като змей.
(Ще пакостя. Ще мразя. Ще убивам.)
Моми ще лапам,  докато са девствени.