Да! Прави сте. По зла от Сатана съм -
вулгарна, некадърна и порочна.
Лицето ми е грозно - като спазъм.

Ооо, ти ли си? Не мога да повярвам!
(От слепота съм виждала и чудо)
Изглеждаш леко непозната... Мамо?!

Омръзна ми от теб! Какво висиш
като бездомен пудел пред вратата ми?
Възвишено пропаднал фетишист.

Ще ме убиеш! Точно ти?! Във бяло.
Перверзна си, такава непорочна.
Познаваш къщата ми. Холът. В ляво.

Дошла си. Влез. (Аман от теб, Любов!)
(Кого ли не съм пускала във къщи…)
По дяволите! Пила съм и с Бог.

Ще те поканя тази вечер, Господи.
Сама не пия. Скучно ми е виното.
По-често дяволите ме спохождат.

Дъждовете са луди. Отмъкнаха низите.
Тютюна изсъхнал. Изпраните дрехи.
Очите са сухи, когато не виждат.

За първи път обичам без любов.
(Компромисът нахрани само тялото ми)
Чрез дявола залъгах своя Бог.

„Ах, колко бях копнял за този миг! Без да се намесва и да ме заблуждава
наглият видим свят, да се срещна, лице в лице, с гладния звяр на небесната джунгла.
Невидимия. Ненаситния. Благия Отец, който изяжда децата си и от устни...

|
Във Къкрина виновно къкри
(в музея) прясно огънче...

Разсмя се вятърът - ранен глиган
и потроши - до клонка - ракитака.
Пълзеше лодката, като змия.

Ранен съм. (Лешоядите кръжат.)
Не ме оставяй жив, но мъртъв.
Разстреляй изгорелите жита -