Тази нощ заминавам. И прощавам на релсите.
Отминават дърветата. Силозите. И къщите.
Миналото е плява. От брашно те замесвах.

Мъжките думи – можеш.
Женствеността ти е песенна.
Лесно се влюбваш в лошия.

Улицата - пуста. Безопасна.
Чакам да се видя как притичвам.
Рана на коляното. Зарасла.

на Kраси, Яна, Спас и Жоро /
Танго и уиски. Привкус на лула.
А димът нарисува китара...

Пианото превръщам на море.
Ръцете ми са гларус над клавишите.
Обдишвам облаците с ветрове.

Не всичко е изгубено. Четирдесет.
(надеждата е спомен за отчаяните)
Животът е лъжец. Убива смисъла.

                     "Все по рядко белязвам нещата със име.
                      Нека не е любов... нека е нещо по важно.
                      Днес ми е есенен...прекрачва с тъга към зимата...

Бавно село. Тихо и напуснато.
Бременни лозниците. От грозде.
И като пародия. Невкуснати.

Каквото искам – мога. И го правя.
(единствено с любов ги унижавам)
Жените са покорни като агнета.

Добрият го оставих у дома,
да чака Бог - със дяволско спокойствие.
По-силен от забравен скъп коняк.

Честит празник, момичета!!!*
Нека ни е празник
всеки ден...

“Тебе не искам да те издигам
 горе в - сърцето. За да не паднеш.”
                       Камелия Кондова