Луната. Старата ми шапка
стърчи нагоре. И накриво.
Откакто никого не чакам
небето има вкус на никой.

По улиците булевардно
се разминавам с привидения.
След рекламация от ада
как искам дявол да ме вземе...

И слънцето умря. От залез.
Когато го събарят с лакти -
по лампите се разпознава,
че тъмнината е обратна. 

Павлина ЙОСЕВА

здрасти, крисси1:)

и до...пак*:)))

haresvam mnogo stihowete ti, 4etoh t epredi 2-3 g v hulite, no sega ne moga da namerq lubimite si tam:)) pomagaj, kyde sa starite ti stihove:))