Внезапна като трус усетих болката.
(вградена е в листата на чимшира)
Безцветен вкус. И тишина в минор.
А слънцето изтече. Зад баирите.

Не исках да съм сянката на вятъра.
(И колене поставих под амвона.)
петлите ме възпях утре. Цялата.
Покорството ме правеше свободна.

И тази нощ ще стана на молитва.
(По пясък от море ще се напиша.)
Последната любов е много тиха

и мога да се чуя как не дишам.

Павлина ЙОСЕВА