Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият от всичките ми гарвани.

Поисках много. Бях нахално-горда.
Сега на колене те опознавам.
Защо му е на агнето намордник,
щом само тръните ни увенчават...?

Не ми помагай. Няма да се раждам.
И няма да възкръсвам като тебе.
Защото съм зачената от жажда,
аз също ще умра. Но като лебед.

Павлина ЙОСЕВА