На разсъмване свечерява и тогава се будя.
Бавно безвиделяване, не защото съм влюбен.
Не защото те искам. Не защото те страдам.
Oт луната отпивах, а се чувствах по-жаден.

Примирявам клепачи над очите учудени.
Лесно ще те изплача след обидите трудни.
И се връщам при себе си търсено-ненамерен.
Гола си като есен без любов и доверие.

Остър вятър размества клоните на върбите.
А на двора е клекнал черен гарван. И хитър.
И увисва хамакът на квадрати разтегнати.
По-богат става мракът. А тревата - последна.