Най-тъмно е преди да се разсъмне.
(И всеки ден отново паля слънцето.)
От радост коленете ми изтръпват.
Неумолими- като невъзможно връщане.

Скалите в Камен бряг са твърде вечни,
за да запомнят кратката безпомощност.
(от близостта изглеждам по-далечна)
Такава свобода предрича робство.

Сега съм чужда. Като бряг за кораба.
(Потопите ги има само в Библията...)
Възможно е да вярваш в невъзможното-
и в слабостта на силата- да тръгна..

невъзможно е човек да те чете без да усеща силата ти....
Една молба - мога ли да кача някои твои неща в сайта си? ( естествено ще запазя авторството ти. и без това е невъзможно да бъдеш имитирана...)?

нямам нищо против.
И ти благодаря.

Ще дойда на гости в блога ти,
за да видя какво си избрала.

усмих*
Поли

готова е колекцията ми с твоите бижута...:)