Пореден шанс. Не чувам, че звъниш.
( препълних се от празната ти показност)
По стълбището палехме звезди.
Угасях ги – преди да ме помолиш.

Докрай се изкрещях - за да мълча.
( дано си глух, когато разговаряш.)
Пропуснах утрото - и не разбрах,
че нощем съм от църквaтa по-празна.

Последната ти алчност не успя
по щедрата душа да ме докосне.
(Реката вчера беше придошла...)
По дяволите пращам твоя Господ!

И ми е толкова близко и преживяно.
Поздрави.

преливащите реки крият страшна сила.

да бъдем реки:)))))))))))

...е това с реките....:)
а на мен "препълних се от празната ти показност" сякаш...ами... усетих го с онова познато щракване, когато нещо е поставено точно на място...
сигурно защото наистина е близко и преживяно...
:)
нека бъдем реки наистина...

ама с реките може би се свързва нещо
подсъзнателно:)))))

усмих*
и поздрав!
Поли