Догарят свещите, а в стаята е светло.
Пердетата – високи като идоли.
Последната ми нощ изпя петелът,
и утре няма начин да се видим.

Приятелите. Траурно-прегърбени,
с най-сухите очи ме изсълзяват...
Като евреи във лихварска църква,
ще купят мисълта, че ме продават.

 От много врагове е пълен двора ми.
И като пумпал- цветно-се завърта.
Намразена се чувствам най-достойна.
Христос - заради Юда- е възкръснал.

Скоро открих поезията ти и запътувах към теб... Благодаря ти за красивия дъх, който ми даваш...
А тук ме караш да настръхвам...
Невероятна си, вълшебнице :)

поздрав и прегръдка от мен

аз пиша отдавна...
радвам се, че си тук.

значи все пак има смисъл...

но, не искам да съм излишно приказлива...
Толкова размисъл има в този стих..
Поздрави и дерзай, обичай, търси, вярвай.
Смисъл?
Ти самата си изкуството-
на мисълта ми...

прочeти в shtyrkel.eu

да видиш за какви страсти пагубни иде реч...
(не съм ги предизвикала аз) :))))

поздрав*
Поли