Ако се върне нейният моряк -
кажете му, че тя го е обичала.
И плака в каменбряшка пещера,
че някой друг е паднал от скалите.

Заспиваше с чаршафа- на вързоп,
облечен със моряшката фланелка...
(но дяволът живее и във Бог)
Не я винете. Тялото е нейно.

Кажете му да пие по едно.
(И още две –поне-  докато вярва.)
Тъй както тя се давеше във ром,
а жабите напразно се изквакаха...

Сега обича друг. (Живее с него.)
Но няма да излъжете моряка,
дори да премълчите, че погребваше
и капитани - в Тропика на Рака.

(Поредната любов ще й омръзне.)
И в кръчмата- до кея-  ще очаква
с пресъхнали ръце да го прегърне...
Морето си. Или поне моряка.