От дълго време, чувствам, ми дишаш във врата.
Дъха ти- като буря- ме близва в юлска жега.
Обичам да се радвам на чуждия талант.
(Като го имам в себе си- и в друг ще го намеря.)
Аз пиша преди тебе. Ще пиша и след теб.
(Но ти без мен не можеш - а искаш -да си същата)
Не помня (като в транс) и наизуст куплетите ти.
И нямам нищо мое ( от твоите) да връщам.
Дори да си с хиляда ( различни) имена...
Пак моето (сред твойте) хиляда ще познаят.
И не заради вярата във Бог, или във Ад.
И не заради (нечия) любов, като омраза.
Когато подражаваш...не гледай. А ме виж.
(Със всяка моя дума взривявам огледалото ти.)
Преди да те забравя, аз вече ти простих.

С останалата нежност ще помня само майка си.

Знаеш ли тук видях и себе си ...
дали да се оправдавам ?!? ;-)) неееееее
Има 4 или 5 поети на света заради които започнах да пиша и аз. И ти определено си една от тях.
И ако се познаеш някъде ... просто знай, че наистина си ти ...

Поздрави сърдечни за теб!

Както винаги - точно и безкомпромисно! ;)

Поздрави и прегръдки!! ;)**

И безкрайно талантлива!
Благодаря, че те има, приятелко!:)

приятели*


много ви благодаря, че все още ме четете.

поздрав*
Поли

Със сигурност ще те позная сред хиляди имена. Кой ли би могъл да те обърка с някого...