„Ах, колко бях копнял за този миг! Без да се намесва и да ме заблуждава
наглият видим свят, да се срещна, лице в лице, с гладния звяр на небесната джунгла.
Невидимия. Ненаситния. Благия Отец, който изяжда децата си и от устните му,
от брадата му, от ноктите му капе кръв..."

                                                    Никос Казандзакис,
"                                                  Изповед пред Ел Греко”

 

Рано е. И затова не чувствам нищо.
(Благият ще изяде децата си.)
Но сърцето ми е любопитно,
и не се задоволява с чакане.
Каменните стълби са изсечени,
за да отсекат - на тях- главата ми,
дръзнала да плюе срещу вечното.

Господи! Червена е брадата ти.

Страшно много харесвам поезията ти и на всеки следващ стих, първо се прекръствам и после отварям. С надеждата да липса този мотив ...

С нетърпение очаквам следващия :-)

ще ти отговоря с едно стихче, което Любомир Занев( от буквите) посвети на пин4е:)

+++
на pin4e

Животът - дявол с дървен чук -
от гола плът кове... пържоли.

Докато твоят буден дух
за истината с Бога спори,

там някой... шест кокошки коли.
.............

поздрав!*