Омръзна ми от теб! Какво висиш
като бездомен пудел пред вратата ми?
Възвишено пропаднал фетишист.
Изглеждам ли излъгана -  да вярвам?
Заключвам се. С последното резе.
(Не искам да изцапам с тебе стълбите.)
На два квадратни метра се ожених...
(Едва от днес започнах да настръхвам.)
Разкарай се! Бълхлив бохем. Глупак.
Приличаш ми на старите ютии.
Гореща тежест... И олекнал хлад.
(Привързан към деня - обратен прилеп!)
Заекваш даже и като мълчиш.
(Пелтекът – мим!) Направо ще се пръсна
от смешния си яд – нетраен грим.
Живот плешив! От срам си се обръснал.
Да влезеш в къщи?! Просто забрави!
(От Господ съм се учила да псувам.)

Ще съществувам. Ти, Живот, дали
без мене би могъл да съществуваш?