Постинг
15.10.2007 16:06 -
Не се смей...
Ооо, ти ли си? Не мога да повярвам!
(От слепота съм виждала и чудо)
Изглеждаш леко непозната... Мамо?!
Ще влезеш ли? Но първо се събуй.
След колко?... Единадесет години?
Не си се променила. (Като мене!)
Добре съм. Имитирам те по сила.
(Боядисвам си косата. Не се смей.)
Живеем си... със старите ни мебели.
Уют не се заменя. Сядай. Чуваш ли?
(Веднъж се натъжих, като в неделя...
Тогава само църквите празнуват.)
Разказвай. Мамо, имаме ли време?
(Завинаги е кратко... да те пуснат.)
Но тоя път съм по-добра. (Със себе си)
Научих се да готвя с лук и чубрица.
Почакай. Ще изключа и пералнята.
(Звукът й се върти. Среднощен свредел)
Смених и-и-и... лампиона в трапезарията.
Там - за последен път - се скарах с тебе.
Мълчиш. Ще опозная и гласа си.
Децата са добре. (Не щат да учат)
Боля ме зъб... С упойка го извадиха.
Една линейка вчера блъсна кучето...
Сестрите ми? Да. Често се обаждат.
(Веднъж дори посрещнахме и Коледа.)
След теб си тръгна татко. Не съм плакала.
Те - също. Но започнаха да постят.
Сега ще те погледам, мамо... Помня,
защото се опитвам да забравя.
Изглеждам като теб. ( Познавам Господ.
До раните ми още има цялост.)
Отиваш ли си, мамо? Не! Не искам.
Недей да ставаш. (Aз… Ще те изпратя.)
Дори не се докосна до ракията...
Ще я изпия. И... ще те дочакам.
(От слепота съм виждала и чудо)
Изглеждаш леко непозната... Мамо?!
Ще влезеш ли? Но първо се събуй.
След колко?... Единадесет години?
Не си се променила. (Като мене!)
Добре съм. Имитирам те по сила.
(Боядисвам си косата. Не се смей.)
Живеем си... със старите ни мебели.
Уют не се заменя. Сядай. Чуваш ли?
(Веднъж се натъжих, като в неделя...
Тогава само църквите празнуват.)
Разказвай. Мамо, имаме ли време?
(Завинаги е кратко... да те пуснат.)
Но тоя път съм по-добра. (Със себе си)
Научих се да готвя с лук и чубрица.
Почакай. Ще изключа и пералнята.
(Звукът й се върти. Среднощен свредел)
Смених и-и-и... лампиона в трапезарията.
Там - за последен път - се скарах с тебе.
Мълчиш. Ще опозная и гласа си.
Децата са добре. (Не щат да учат)
Боля ме зъб... С упойка го извадиха.
Една линейка вчера блъсна кучето...
Сестрите ми? Да. Често се обаждат.
(Веднъж дори посрещнахме и Коледа.)
След теб си тръгна татко. Не съм плакала.
Те - също. Но започнаха да постят.
Сега ще те погледам, мамо... Помня,
защото се опитвам да забравя.
Изглеждам като теб. ( Познавам Господ.
До раните ми още има цялост.)
Отиваш ли си, мамо? Не! Не искам.
Недей да ставаш. (Aз… Ще те изпратя.)
Дори не се докосна до ракията...
Ще я изпия. И... ще те дочакам.
