вдъхновено от разказа на cefulesteven "Блатната"
(хумор)
Задимена мъгла. Осем маси. Салата.
Девет старци брояха на пръсти ракиите.
Някой каза, че има живот из блатата...
(А ми идваше блато дори да изпия! )
Друг подхвърли:"жена". А пък трети:"красива"
А кръчмарят се хилеше... Тиква такава!
Както пиех, затръшнах вратата игриво...
(Пуста люта ракия! По-луда от крава!)
И запалих москвича. Какво ми се блещиш?
Ако искаш ми вярвай! Бръмчах към блатата.
И тогава да видиш... (махни тоя вестник!)
Появи се отнякъде... Точно... жената.
Беше тънка, почти като бивше момиче,
а косите й дълги, усукваха глезените...
На русалка съвсем, ма съвсем заприлича!
И погледна директно. Направо във мене.
Хей, кръчмарю, сипи! Че пресъхва устата...
А пък тия, невежи пияни мъжаги,
ми се смеят, защото не вярват в жената.
(Ах, къде са ми, пусто... най-острите саби?!)
Аз запалих цигара, а може би... пура.
Тя се спря до една попрегракнала жаба.
И отмести на ляво два криви папура.
(Брех, че силна жена! А изглеждаше слаба.)
После бръмна комар. Или не... Пеперуда.
Обкръжи ме объркаващо във тъмнината.
И помислих си:"Божке! Тя, тая е луда...
И ще дръпне (сега) шалтера на... луната."
И във блатото легнахме. Майчице мила!
Заглуши на квакачите цялата врява...
Бяхме голи до... пушки. Гърмяхме от сила.
(Чак комарите спряха да пият тогава!)
Тя се случи една... Хич не е за разказване.
Не жена, а направо най-върла ракия!
И щурците замлъкнаха. Нъц надприказване!
Верно беше от блато...Но с блатна магия.
Ха наздраве, мъже!... Оставете лъжите
(за жените ви, дето във къщи ви чакат.)
Цяла нощ, ако щат, да се хилят звездите!
СИпи, още едно!... Че заспивам на лакът.
09.03.2005
Павлина ЙОСЕВА