В дванайсет и каретите са тикви.
Пантофките се губят като ключове.
Луната заприлича на молитва.
Звездите се разлаяха по кучетата...
Но Пепеляшка днес е дъщеря ми,
а точно като мен повярва в принца.
По стълбите я изнасили вятърът.
(Виновен, и доказан до противното.)
Добрата фея е отдавна мъртвата,
и продължава да живее в приказки.
Последната лъжа е като първа.

 

Не спя от сто години. И я пиша.

 

 

 

 

 

И страхотно пишеш!! Откъде ти идват наум такива идеи..блазе ти :))))))

Привет, венерче!
Знам ли и аз, откъде идват.:)
Следващият път като ми дойде някоя луда мисъл,
ще хвана да я попитам;)

поздрав!
и усмивки***
Поли

В нета попаднах на едно твое стихотворение "Звездите падаха като кошути". После почнах да търся други твои стихове! В Сибира е пълно с твои почитатели:))) Както се казва- напълних си душата! Благодаря ти!