Гори виновно в Къкрина
неповторимо огънче.
Виси на гвоздей бъклица.
Трикрако дремят столчета.
Оградата му е оплетена
от жилави, зли корени.
Изцвили вятърът. Конете
ги яздим, и... ги колим.
Ухае ханчето на вярност.
Като душа на поп е.
Гореща тишина. Шамарена.
Кого да бесим, Господи?!
Срамът се преоблече  в гордост,
за да не го обидя...

Поне в Батак не стават покриви
от турски керемиди.

Хубаво, че е за Батак, ама доста неразбрано написано...

Не е точно за Батак..., но както и да е!
Важното е да останем българи.


Поздрав!*

празници, П.
здраве, щастие и мнооого любов!

Може ли?
"Срамът се преоблече в гордост,
за да не го обидя...".
Стихът ти е посветен на предателството. Така, поне аз го разбирам.
Смяташ ли, че то се е превърнало в народностна черта? Ако греша във възприемането, може и да ми обясниш, като на невнимателен ученик, няма да се разсърдя:)))))

благодаря, Стася!
Нека всеки ден да е празник!

пападок,


правилно си разбрал!

Значи няма какво да ти обяснявам....


поздрав!

Не знам дали е народностна черта, надявам се да не е....

се сетих за твоя стих. Пасваше добре с атмосверата.