Постинг
04.12.2009 00:22 -
До последната риза...
Накъдето отдавна си тръгнал, оттам се завръщам.
Там изглеждат проклети дори добродушните черкви!
И небето се сгърби. А ангелски белите къщи,
още търсят звезди и бездомно - нагоре - се блещят.
Накъдето си тръгнал, е празно и приказно сиво.
Само острите тръни обшиват с корона главата ти...
Всички извори търсят реки. И понякога виждат.
И врагът - до последната риза - ми беше приятел.
Не посмях да ти кажа, че никога няма да стигнеш.
Ако имаше начин, и сляп като мен, ще се сети!
Пада цвят- като дъжд- под последната липсваща вишна.
И е толкова тъмно, че тъмното почва да свети...
2009