Прочетен: 9277 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 13.05.2010 12:17
-І-
Денят бездомен гузно се завръща.
Вали от девет до към три следобед,
когато погребенията свършват...
И после няма смисъл да се моля.
-ІІ-
Не помня филм ли беше. Или баба
ми е разказвала проклетата история.
Но всяка дума, уловена в кадър
е пускала корони или корени
в детинския ми мозък... Като свлачище.
Сменил море за песъчлива суша,
която дявол може да разплаче,
а Господ примирено ще изслуша.
-ІІІ-
И сякаш си я спомням на колине,
зарила пръсти с пръст – като в огнище –
събирайки парченца вечна тленност,
от първия етаж… и до Всевишния.
А гробът е обратното на кула –
стърчи надолу… Зейнало. Чутовно!
Там няма нищо повече от нула.
... Освен ръцете щ, които помнят.
До костите на татко... И надолу...
И няма бъчви с мъдро грозде пълни.
И няма враг – да щ прелее воля;
приятел – за да щ запали пъкъл!
-ІV-
Градът се е разрастнал – като клюка,
и себе си надмогнал да прескочи.
Надсвирил и тъга и земна музика,
и Бог... И грамофонните му плочи!
-V-
Залязва слънцето – кълбиста мълния–
и пада като кум пиян на сватба.
И няма как по изгрев да възкръсне.
И има как да бъде като брадва...
А крехката ми баба рови, рови...
Събира смърт – частица по частица
в чорапа му – по-тесен от окови,
и по-велик от съкровена липса.
-VІ –
... Ще отнесе, каквото е останало
на новото ни гробище. Където...
Отдавна възмездена спи и баба.
И костите,
и пръстите щ
светят.
***
Градът се разраствал...
И „Паркът за вечен покой”се оказал почти в центъра на града. Днес на мястото на старото гробище има магазин от веригата „BILLA” А зад ( или под) всичко това стоят хиляди човешки животи. Близките получили известия, че старото гробище се премества на „по-добро място”, и ако искат да запазят нещо от скъпите си мъртъвци, да нарамят лопатите...
Баба ми разказваше как е събирала костица по костица от татко, в чорапите му. Само те останали цели.
Години наред
не спирам...
поздрав!*
15.12.2009 23:01
http://fantagero0000.blog.bg/poezia/2009/12/13/bez-bashta-mi.454093
след това твоето, много ми дойде...
И аз го прочетох.
благодаря ти!
Благодаря...
Когато те чета, съжалявам само, че те не познавам лично.
не исках да плачеш, само да чуеш...
мисля
да направя втора книга догодина.
Сигурно ще искаш да дойдеш....
И тогава ще се видим. Лично.
28.12.2009 14:25