Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2011 15:19 - ТИПОВЕ ШИЗОФРЕНИЯ
Автор: psixiatyr Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 42927 Коментари: 5 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Типове шизофрения

Както отбелязахме, не всички хора с щизофрения имат еднакви симптоми. Ето описанието на три различни типа:

Параноидна шизофрения. Това е най-честата диагноза в тази група. Главните и симптоми са налудности за преследване и за величие. Основни симптоми за диагностициране на парадноидна шизофрения са:

-          налудности (най-често от параноидния кръг,но се наблюдават и други видове)

-          слухови халюцинации или псевдохалюцинации

-          необичайно поведение или външен вид;

-          паралогично мислене;

-          негативни симптоми (загуба на интересии мотивация,социална изолация,хипобулия,изглаждане на афекта, обединяване на речта по смисъл и съдържание, анхедония и алогия).

Наличие на налудност и/или халщцинации в продължение на един месец (или по-малко, ако са преодолени с лечение) е необходимо условие за диагностициране на шизофренен пристъп. Параноидните хора са убедени, че другите заговорничат срещу тях (налудности за преследване) и често обясняват това със своята религиозна или политическа значимост (налудност за величие). Параноидният шизофреник открива личен смисъл в заглавията на вестниците, съобщенията по радиото и дочутите коментари в супермаркета. Следният разговор с параноиден шизофреник илюстрира главните симптоми:

Лекарят: Какво правите тук?

Пациентът: Ами, аз съм изпратен тук, за да попреча на руснаците. Аз съм                                                      единственият в света, който знае как да се справи с тях. Те навсякъде тук имат шпиони,   за да ме хванат, но аз съм по-умен от всички тях.

Лекарят: Какво правите, за да попречите на руснаците?

Пациентът: Организирам

Лекарят: Кого организирате?

Пациентът: Всички. Аз съм единственият човек в света, който може да го направи, но те се опитват да ме заловят. Но аз ще използвам моите атомни бомби, за да ги взривя

Лекарят: Значи трябва да сте много важен човек?

Пациентът: Да, разбира се.

Лекарят: Как се казвате?

Пациентът: Сигурно ме знаете като Франклин Д. Рузвелт.

Лекарят: Той не е ли умрял?

Пациентът: Разбира се, че е умрял, но аз съм жив.

Лекарят: Но Вие сте Франклин Д. Рузвелт?

Пациентът: Неговият дух. Той, Господ и аз измислихме това. И сега ще създам раса от здрави хора. Хората ми ги строяват. Я кажи, ти кой си?

Лекарят: Аз съм лекар тук.

Пациентът: Не изглеждаш като лекар. Приличаш ми на руснак.”

(Coleman, 1972).

Възможно е да срещнете човек с параноидна шизофрения и да не разберете това, ако не започнете да дискутирате някоя от темите, които отключват налудните му убеждения. Това частично може да обясни факта, че нормалното поведение на Розенхан и неговите колеги не ги дисквалифицира веднага като шизофреници в очите на болничния персонал. Други шизофренни синдроми обаче водят до поведение, което е почти невъзможно да се пропусне. Налудностите са най- характерни за параноидната шизофрения. Най-често в продромалната фаза се установява т.нар. налудно настроение. То се изразява в подчертана подозрителност, сензитивност и себеотносни интерпретации с определени когнитивни съдържания („другите не ме харесват”, „искат да ми навредят”, „мразят ме” и др.), които или са безповодни, или при наличен повод са свръхмерни и хиперболизирани.Истинските налудности се отличават с три главни характеристики:нереалност на съдържанието, абсолютна убеденост в реалноста и неразубедимост. Персекуторните налудности са най-чести. При тях се установяват мисли за преследване, отношение, отравяне, увреждане, убийство с подчертана себеотносност. Дереализационните и деперасонализационните налудности са редки и отразяват убеденост в промяна на околната действителност или собствена личност (тяло и душа). Парафренните налудности са  с нелеп, фантастен характер („ преследва  ме космическа организация”, „влияят ми извънземни” и др.).Налудностите могат да бъдат първични или вторични (породениот халюцинаторни преживявания).

Слуховите халюцинации са друг важен симптом на параноидна шизофрения.Те могат да бъдат същински или псевдохалюцинации (възприемане на „гласове” с „вътршно ухо”, „вътре в главата” и др.).Псевдохалюцинациите често са симптом в рамките на синдрома на психичен автоматизъм, който освен това включва преживяване за влагане и отнемане на мисли и усещания за външен контрол на определени психични или телесни функции.Установени са три разновидности на синдрома - идеаторен (напр. влагане и отнемане на мисли отвън), моторен (предизвикване на определени двигателни актове - „извънземен пише с моята ръка”, „космическа сила движи краката ми”) и сензорен („полицаите ми предизвикват болка в корема с космически лъчи”)

Близо до  този синдром стоят усещания за спиране или забавяне на мисълта от разстояние под влияние на външна сила.

Паралогично мислене се характеризира с изкривяване на логичната последователност на мисловния процес.Установяват се асоциации по несъществен признак ( аз я харесвам = тя ме обича;носи кафяви обувки= фашист;имам раничка на устата = СПИН, и т.н.).Тази категория на мисловно разстройство е твърде широка и се установява и при здрави индивиди ( в повечето анекдоти има преднамерено  паралогично мислене), но в болестта е непреднамерена и обхваща и обхваща по-голямата част от мисловния процес. Особено характерно за шизофренията е символното мислене. Необичайните поведения и външния вид се характеризират с различни прояви- стереорипност на обличане, занемаряване на лична хигиена и др.

Протичането е най-често пристъпно - прогредиентно.По-рядко протича непрекъснато.

Проста шизофрения. При проста форма преобладават негативните симптоми: социална изолация, изглаждане на афекти, хипобулия, загуба на интереси, обединяване на речта, анхедония и алогия. Освен тези негативни симптоми се установяват единични краткотрайни позитивни: налудно настроение, илюзии или халюцонации, интерпретации на събития в себеотносен стил и др. Протичането е непрекъснато, понякога с атенюирани (абортивни, олигосимптомни) релапси.

Деорганизирана шизофрения. Известен преди като хебрефренна шизофрения, този синдром се характериззира с много странни симптоми, включващи крайни по характера си налудности, халюцинации и напълно неадекватни начини на говорене, настроение и движение. Веднага ще откриете нещо не както трябва в дезорганизирания шизофренен детски кикот и необичайното облекло, което може да е придружено от бръщолевене, уриниране, дефекация и говорене на цинизми на публични места. Такъв е случаят с 40-годишен мъж, доведен в болницата от своята майка, облечен в „дрипаво палто, чехли, бейзболна шапка и... няколко медала около врата си” (Spitzer et al., 1981). Настроението му се променя бързо от гняв към майка му („Тя ме храни .... с това, което излиза от ректума на други хора” ) до прелъстителен кикот към интервюиращия. Той ходи с „превзета походка и прекомерно подчертани движения на ханша”, говори разкъсано, с безсмислени рими и неясни асоциации. Например когато го питат какво прави, той отговаря: „ Ям жеце и паля огньове.” Някои приемат, че хебефренната форма е проста форма с  ранно начало.Освен масивната негативна симптоматика се установява отсъствие на задръжки и цялостна  или психична дезорганизация

Кататонна шизофрения. Тя се характеризира с необичайни двигателни симптоми – стпенни движения. Има две основни форми- кататонна възбуда и кататонен ступор Човек в кататонно състояние може да остане скован и неподвижен с часове, без никаква реакция спрямо външния свят. В такива моменти хората с кататонна шизофрения проявявот т.нар. восъчна гъвкавост, при която ръцете или кракатамогат да бъдат поставени във всякаква позиция, без собственикът им дори да се опита да ги върне в нормалното положение. През тези периоди болният се движи много бавно или въобще не се движи, не говори и не се храни и уринира в дрехите си. В други периоди може да се премине към противапаложната крайност на интензивна възбуда – тогава той тича, късайки дрехите си, говори и крещи непрестанно и може да нападне всекиго по пътя си. Кататонната възбуда предствлява множество несвързани с обстановката двигателни актове, докато кататонният ступор се характеризира с восъчната гъвкавост, мутизъм, ехолалия, симптом на въздушната възглавница (пациентът държи главата си малко над възглавницата си).Пристъпно или пристъпно- прогредиентното протичане се срещат често при катонната форма.

Шизоафективни разстройства

Те са смесени от шизофренни и афективни състояния. Смесените синдроми имат изразена времева динамика. В определени периоди доминират „шизофренните”, а в други „афективните” симптоми, но без да достигат ниво за диагностициране на шизофрения или афективно разстройство.В клиничната практика най-често се среща параноидно-депресивният синдром. Рядко се установяват халюцинации. Понякога това са състояния в началото на шизофренния процес, които в последствие се формират като „чисти” шизофренни картини, а афективната симптоматика избледнява и отзвучава с всеки следващ пристъп на болестта.

Лечението им се провежда с комбинирана терапия-невролептици, антидепресанти, стабилизатори на настроението или електроконвулсна терапия (ЕКТ).

Налудни разстройства

Налудните разстройства (параноя) се проявяват с различни по своята същност систематизирани налудни идеи – за преследване, ревност, реформаторство и откривателство или „несправедливо” засегнати права.Те са твърде близки до шизофренията, но могат да се установят и при тежки личностови разстройства, епилепсия, афективни разстройства и органични мозъчни синдроми.Близки до тях са парафрениите, при които се установяват нелепост и фантастност на съдържанието на налудните идеи (за изтъкнат и знатен произход, за огромно могъщество, за контакт с Господ и др.)

Диференциална диагноза на шизофренията

- Органично мозъчно заболяване (тумор,енцефалит, васкулит, деменция, състояние след черепно-мозъчна травма);

- Хронична злоупотреба с психостимуланти (кокаин, амфетамини), алкохол, наркотици;

- Соматично заболяване (ендокритопатия, системно заболяване, мозъчен тумор, деменция и др.);

- Личностово разстройство;

- Атипично афективно разстройство.

Медикаментозно лечение

Лечението се осъществява с невролептици, в две групи:

Класически невролептици - имат мощно действие върху налудностите и халюцинациите, но по-слабо повлияват негативните симптоми. Освен това те предизвикават чести тежки екстрапирамидни симптоми, холинолитични и ендокринни странични ефекти и за разлика от атипичните имат предимството на парантерални форми на въвеждане, което е решаващо при психомоторна възбуда.Разгриничават се две групи класически невролептици- заглушаващи (фенотизини и тиоксантени) и мощни ( бутирофенони, някои фенотизини и тиоксантени).Заглушаващите невролептици са по-слаби екстрапирамидни странични ефекти (дистонии, дискинезии, паркинсонизъм), но проявяват изразени други странични ефекти (хиперседация, холинолиза и адренолиза).Прилагат се при психомоторна възбуда.От тях най-често се прилага хлорпромазин.За дас е потенцира заглушаващия ефект нерядко се прилагат и бензидиазепини, също и левомепромазин, тиоридазин и хлорпротиксен.

Мощни невролептици са характеризират със силен инхибиторен ефект върху налудностите и халюцинациите и изразени екстрапирамидни симптоми. Те слабо повлияват негативните симптоми. Главният представител е халоперидол.В началото на лечението се назначава антихолинергична ко-медикация поради високия риск от остри дистонии и паркинсонизъм. От мощните невролептици има представители с depot-форми.Те са с дълъг плазмен полуживот( от 15 до 25 денонощия), което позволява да се прилагат интрамускулно на интервал от две до четири седмици.Основните видове са халоперидол деаконат, флуфеназин декоанат, флупентиксол деканоат. Depot препаратите имат предимствата на по-редките приеми.При по-голямата част от пациентите те се приемат добре и подобряват терапевтичното сътрудничество.

Атипичните невролептици повлияват много добре както позитивните,така и негатовните симптоми. При тях се установява по-малка честота на екстрапирамидните странични ефекти и по-ефективно повлияване на негативните и неврокогнитивните симптоми. Основните им недостатъци са липсата на парентерални и depot - форми.У нас са регистрирани следните представители;

Рисперидон (Rispolept).Понася се добре от пациентитее, но в началото дозата се третрира бавно като се започва с 1-2 мг дневно и се повишава пре два-три дни. Основното предимство на респиридон пред другите атипични невролептици е отсъствието на антихолинергични и адренолитични странични ефекти.Има много добър ефект върху негативната симптоматика и подпомага ресоциализацията.Рисперидон може да прояви ЕПС и повишава пролактиновите нива.В практиката вече навлиза и новият depot препарат на рисперидона – Rispolept Consta, който има предимството на по-редки приеми.

Оланзапин (Zyprexa).Има изразени антихолинергични ефекти и повлиява чернодробната функция, като може да доведе до неколкократно повишаване на чернодробните транцаминази.

Кветиепин (Seroquel).Често предизвиква ортостатични колапси в следствие на адренолиза.Има по-слаб антипсихотичен ефект, но добре повлиява негативните симптоми.

Клозапин (Leponex) Основен недостатък на този невролептик са редките случаи на левкопения и агранулоцитоза. Други неприятни странични ефекти са холинолитични прояви, хиперсаливация, епилептични припадъци и делир.Твърде подходящ за лечение на резистентни форми, повишена чуствителност към екстрапирамидните ефекти и пациенти с изразена негативна симптоматика.

Амисулприд (Solian) Ефективен както при позитивни, така и при негативни симптоми.Във високи дози може да прояви известен ЕПС и повишение на пролактиновите нива.

Лечението на шизофрения с атипични невролептици следва да се осъществява от психиатър, но контролът на страничните ефекти е обект на наблюдение и от медици и психолози.

Психосоциални интервенции

Те трябва да се въведат в самото начало на лечението.Поради многообразието им следва да се назначат от психиатър или да се обсъдят в терапевтичен екип. Целта при всички видове интервенции е повишаване нивото на социално функциониране независимо от нивото на резидуалната симптоматика. По-широко разспространени видове са „самоутвърждаване в общността”, „ поддържано домуване” и „жетонна икономика”. Напоследък се подлага на сериозно съмнение моделът „водене на случай”, тъй като предполага сериозни разходки и води до зачестяване и удължаване на хоспитализациите.

Органично разстройство ли е шизофренията?

В течение на дълги години психолозите смятат, че шизофренията се дължи на някакъв фактор в семейната среда. Една възможност е тя да се причинява от противоположни послания от разстроени родители (Wynne et al., 1997).  Макар да има данни, че общуването в шизофренните семейства понякога е различно от нормалното, под въпрос е дали то е причина или резултат от шизофренията.  Например шизофренно дете, което е склонно да се държи по странен начин, може да наруши нормалните семейни отношения ( Liem, 1974). Друга алтернатива е родителите му да действат неадекватно именно защото и те, и то имат някои общи гени.

Всъщност налице са натрупващи се данни, че шизофренията поне отчасти е резултат от генетична предразположеност, която води до промени в мозъчната физиология. Други проучвания показват, че стимулите от средата, които отключват генетичната предразположеност, може да не са семейното поведение, а нещо толкова просто, каквото е вирусната инфекция в ранните етапи от развитието (Torrey, 1991). 0Данните за тези биологични фактори се анализират в следващите раздели.

Генетични влияния. Следните резултати показват изследвания на хора с ш  изофрения, които имат еднояйчен или двуяйчен близнак (Gottesman et al., 1982). При двуяйчните близнаци степента на съвпадане на диагнозите е 14 %. С др. думи, ако единият е с шизофрения, има 14-процентна вероятност другият да получи същата диагноза. За еднояйчните близнаци тази вероятност нараства до 46 %. Ако нямаше генетичен компонент, вероятността просто случайно вторият близнак да е с шизофрения, щеше да е под 1 % (каквато е вероятността за цялата популация). По същата логика вероятността четирима близнаци да имат диагноза шизофрения е по-малка от едно на един милион. Поради тези причини изследователите в областта на поведенческата генетика са смаяни, когато се установява, че всичките четири близначки Генен имат шизофрения.

Колкото и статистически невероятен да е фактът, че и четирите близначки са с шизофрения, това не доказва генетичната кауза, защото всички те са отглеждани в един дом. Отговорна за шизофренията може да  е общата среда, а не общите им гени. Най-строгата проверка за модела на поведенческа генетика е да се изследват еднояйчни близнаци, отглеждани отделно; шансът обаче да се открият двама еднояйчни близнаци, които имат шизофрения и са израснали отделно, е много малък.

Въпреки това екип изследователи съобщава за 12 души, които отговарят на тези три условия – всеки от тях е с шизофрения и има еднояйчен близнак, който е отглеждан в друго семейство. При 7 от 12-те случая и двамата близнаци са с шизофрения, което дава равнище на съвпадение 58%, много близко до нивото на двойки еднояйчни близнаци, отглеждани заедно (Gottesman et al., 1982). Обикновено сред осиновителите на деца, които по-късно развиват шизофрения, се срещат малко хора с това заболяване, но в биологичните им семейства, с които споделят само общи гени, се откриват много случаи на шизофрения. Това подсказва, че шизофренията е повече свързана с гените, отколкото със семейната среда.

Интересно е, че генетичните роднини на хора с шизофрения (въпреки че те самите не са болни) често имат много дискретни нарушения в движенията на очните ябълки -  намалена способност да проследяват плавно движещи се обекти. Тази аномалия, рядко срещана в нормалните семейства, може да се използва като белег за съществуването на гени, които предразполагат човек към шизофрения (Clementz et al.,1992;  Iacono et al., 1992).

Биохимични влияния. Как генетичната предразположеност към шизофрения оказва своето влияние? Вероятно е болните да унаследят някакво нарушение в нормалната мозъчна биохимия. Всъщност има данни, че поне някои форми на шизофрения може да са свързани с излишък от допамин в определени зони на мозъка (Swerdlow, Koob, 1987). Няколко доказателства подкрепят това заключение. Първо, антипсихотичните лекарства като хлорпромазин изглежда действат чрез блокиране на реабсорцията на допамина от невроните. Второ, веществата, които увеличават производството на допамина, като някои видове стимуланти, засилват и шизофренните симптоми. Трето, установено е, че хора с шизофрения имат необичайно висок брой допаминови рецептори в мозъка (Seeman et al., 1984).

Увеличеният брой допаминови рецептори в мозъка на шизофрениците подсказва също възможна връзка между психопатологията и структурата на мозъка. Патогенезата на шизофренията се свързва с повишена активност на допаминовините неврони в мезолимбичната и мезокортикалната допаминергична система (хипердопаминергия). За основно доказателство се приемат антодопаминергичните свойства на лекарствата,  които повлияват  на налудностите и халюцинациите (невролептици). Хипердопаминергията може да е вторична и да се дължи на дефицит в други невротрансмирентни системи (хипоглутаматергия). В последните години новите технологии за получаване на мозъчни изображения – чрез ПЕТ-, КТ- и МР-скенери, позволяват на изследователите да изучават активността на живия мозък. Някои използват методите за сканиране, за да сравнят функциите на мозъка при дискордантни двойки близнаци – двойки, при които само единият има шизофрения (Bergman, Suddath, Torrey, 1992). Тези проучвания разкриват редица интересни аномалии в мозъка на шизофрениците – например във фронталния кортекс, които може би са свързани със затрудненията им в организацията на мисленето. Има също данни и за увреждане на хипокампа, който е свързан с паметта. Проблемите могат да накарат човека с шизофрения да възприема света като низ от несвързани събития вместо като непрекъсната поредица – като показан на диапозитиви вместо на филм (Goldman- Racic, 1992).

Фактори на средата. Ако шизофренията бе изцяло резултат на генетична предразположеност,  равнището на съвпадане на диагнозите при еднояйчни близнаци щеше да бъде 100 процента. Тъй като то е по-близо до 50%, някои средови фактори също трябва да играят роля в отключването на генетичната предразположеност. Те може да са свързани с поведението на родителите, със стрес или дори с други болестни процеси. Хората с шизофрения е по-вероятно да са родени през втората половина на зимата и първите месеци на пролетта, в сезона на вирусните инфекции и е възможно да са боледували по-често от тях през живота си.

Наскоро при едно сравнение между нормални и шизофренни близнаци се установява, че шизофренните близнаци имат 4 пъти повече дребни физически аномалии в отпечатъците на пръстите. Това е доказателство за инфекции в утробата на майката по времето, когато се формират отпечатъците на пръстите (Bracha, Torrey, Bigelow, 1991). Всички тези данни показват, че ранни болестни процеси могат да взаимодействат с генетичната предразположеност при отключването на биохимичните процеси, свързани с шизофренията.





Гласувай:
9



1. анонимен - Ako наистина
09.08.2011 15:52
Ако наистина си психиатър, какво ще кажеш за новата диагноза ,,Несъгласен с властта",въведена в европеиския стандарт по психични заболявания?
Щото тука сме много болни от тази болест.......
цитирай
2. gadfly - Интересен постинг
09.08.2011 16:12
Впрочем в момента се разработва трето поколение невролептици, влияещи на глутаматните рецептори. Сега-засега резултатите от тестовете върху животни са доста обнадеждаващи, и най-вероятно те биха били по-ефективни от влияещите на допамина лекарства.

Четох за едно изследване, при което в опитни мишки е бил премахнат някакъв точно определен ген, свързан с глутаматергичните процеси в мозъка. Резултатът е следният: дендритите на глутаматните неврони се развиват нормално до определна степен, но в последствие започват да се разпадат. Това съвпада много точно с процеса на развитие на шизофренията - до около 18-19 годишна възраст индивидът не проявява белези на болестта, но после тя се отключва необратимо. Симптомите на този разпад са познатите позитивни (налудности, халюцинации и т.н.). Съжалявам, ако съм допуснал грешки в терминологията - не съм специалист.
цитирай
3. junk - ?
12.08.2011 12:56
Бих искал да попитам каквu ca средната продължителност и качество на живот на шизофренно-болните?
цитирай
4. iliada - Здравейте!
04.09.2012 19:31
Със сигурност ще се върна пак,тъй като разполагам с ограничено време ,но бързам да изкажа благодарност за публикуваната информация!
цитирай
5. анонимен - Are you as frustrated why your website traffic is low?
21.10.2012 01:38
Are you as frustrated why your website traffic is low?

What if there was simple wordpress seo plugin which can drive your psixiatyr.blog.bg wordpress website traffic from zero to 55000 visitors/month...??

Don't believe see proof here: http://wp-seo-pressor.com

Google keeps changing it’s algorithm and knocking sites our of prime positions resulting in an immediate drop in sales…

…It really gets me frustrated!

I’d even moved all my sites across to wordpress (because that’s what google says is the best platform) and the results were only slightly better.

That was until I found WP SEO Pressor, it’s a simple plugin you can use to get #1 rankings in search engines and get free laser targeted traffic for your website…

…YEP that’s right, I installed it and started to get some incredible results, check them out here:

http://wp-seo-pressor.com

I noticed that your site psixiatyr.blog.bg sits on wordpress and that this could possibly help you out…

…all you gotta do is install it and follow the steps you can see how I did it here:

http://wp-seo-pressor.com

Let me know how you go…

Regards, Kevin
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: psixiatyr
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 110961
Постинги: 13
Коментари: 17
Гласове: 131
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031