Глас да искаш - хиляда камшика!
(Чакай само да стигна небето
и до мама писмо да издишам...)

-І-

Денят бездомен гузно се завръща.

Накъдето отдавна си тръгнал, оттам се завръщам.
Там изглеждат проклети дори добродушните черкви!
И небето се сгърби. А ангелски белите къщи,

Добър вечер, безкрайна приятелко!
(С тъмен грим тъмнината е хубава...)
Ти се върна, защото си смахната,

Не се надявам. Чакам да се случи,
избавена от всички избавления.
Живея точно както пее ручей,