Дядо ми строеше чужди къщи,
под съмналия покрив на България.
Нощта като индиго го настъпваше.
Обичаше ракия и се мразеше.

Не вярваше, че татко си е тръгнал...
И във мазето -тъмна тайна- слизаше
да точи вино - тежко като църква.
Псувните му се давеха в молитвите.

Под черна дреха - копчета и кокали
зарови баба роклята си весела.
И къщите останаха без покриви,
когато дядо - трезвен- се обеси.

Павлина ЙОСЕВА