Проклето слънце. Пукната пара
се търколи горещо по асфалта.
А после ни се случи вечерта.
Голямата любов. Започна малка.

Висока катедрално тиха нощ
запали своя фар, откъм морето.
Почувствах се добър. И станах лош,
след толкова пропуснати доверия.

Не устоях. Във шепи я държах.
И губех дъх в узрелите й устни.
Отхапах от поредната луна,
когато… като изгрев ме напусна.

Павлина Йосева