Над табора е тъмно като клюка.
(Мирише на луна - узряла дюля.)
А вятърът зад хълма се потурчи-
като евреин под арменска булка.

Мъжете стъкват огън - да танцувам.
(Ще плюя по жарта да я загасям.)
На ромски всички цигани да псуват,
ако сега не разберат каква съм!

Пет века им доказвам, че съм Яна...
(И  горда - като Йово- им се плезя)
В очите ми живеят ято гарвани,
които от врабчета съм отгледала.

За вярата  откраднах конекрадец.
(но дявола - от църква го отлъчват.)
С последната си обич ме намразиха.
И Бог ме приближи - с едно възкръсване.

Като приказна принцеса!
Винаги е романтично край твоя огън и дори в него.

Прегръдка, Поли!

колко хора прочетоха този стих?....

тъжна работа,
май наистина няма смисъл да
се пише....

Пиши!
Стъкмяваш образите като съчки в коледна камина. И дълго жарят като спомен, от който боли. Но сладко.

обикновено е сладка.

аз обичам шоколад:))))


поздрав!*

Не знам колко хора са го прочели тук, но съм сигурна, че е останал в тях!!!
Както и всичко, което пишеш!!!
Поети и поетеси много...
Ти нямаш нужда от коментари и оценки, уникат* такъв!!!

просто си иванова...

така се казваше майка ми.

и сигурно си пристрастна,
защото ме обичаш:)

Моля те, може и да не сме много, ама искрено се възхищаваме на твоите стихове! Моля те, не се отказвай!!! Стефка:)