на Гриша Трифонов

Задуха вятърът от Камен бряг
и зашлеви шамари на тревите.
Край огънчето пееше приятел.
(А в очилата му морето виждах...)

Тук платото е равно като памет,
а близостта- далече от отвъдното.
През юни ми се случи януари.
(И в лятна нощ е лесно да измръзнеш.)

От Яйлата откраднаха божурите,
макар да са законно забранени.
Приятелят ми стана враг.( Абсурд)
Логичната ми гордост е смирението.