Небето - задимено от дъжда.
(А къщата - продадена на чужди.)
Очите ми се пълнят със ръжда.
И споменът за баба ми е нужен.
Там гълъб със крила от жълт янтар
ветрее над клепачите сънливи.
Балконът пъстър като вехтошар.
С кашони. Със шишета. И ютии.
Със камъни от близката река,
с килим навит като роло, от баба.
И стар балтон с откъснат ляв ръкав.
И снимка на сестра ми като слаба.
Прозорците- завити с мушкатА.
(там котаракът всеки ден заспива)
А вятърът - като свиреп глиган
във външната врата забива бивни.
И дядо - на протъркан стар диван,
зад вестника се прави на грамотен.

Стоя отвън. Достатъчно голяма,
за да съм скучна. Празна. И бездомна.