Постинг
10.10.2007 22:22 -
Повече от повече...
Ще ме убиеш! Точно ти?! Във бяло.
Перверзна си, такава непорочна.
Познаваш къщата ми. Холът. В ляво.
Очаквах те. Не чаках да е в осем.
За първи път те виждам със червило.
Добре стои, дори да нямаш устни.
Ще вземеш котарака?! Аз съм свикнала.
( и кучето не давах, но го пуснах...)
Да се похваля. Често имам гости.
(По-трудничко заспивам напоследък.)
Онази нощ дойде самият Господ,
и доста... поговорихме за тебе.
Кафенце? Да предложа и коняк?!
(От снощи е. Пирувах с Любовта си.)
Изглежда са ми свършили и ядките,
но ние с теб сме жадни за глада.
Обувките те стягат? Мене – шапката.
(Откакто си отиде, знаеш, брат ми...)
Събуй се, де-е-е. Пред близките съм слаба.
Обичам и врага си. И приятеля.
Защо трепериш? Имаш много работа?!
Изглеждаш малко бледа. Уморена си,
защото днес те е събудил вятъра...?
( И мама посиня... Но не трепереше.)
Да те наметна с нещо? Духа зверски.
Зад тази дограма е вече есенно.
Отдавна - вътре в мен - си се наместила.
(Приличаш на-а-а... последната надежда.)
Ще тръгваш ли? Не?! Просто те подпитвам.
Недей ме подозира в нетърпение.
Перверзна си, такава непорочна.
Познаваш къщата ми. Холът. В ляво.
Очаквах те. Не чаках да е в осем.
За първи път те виждам със червило.
Добре стои, дори да нямаш устни.
Ще вземеш котарака?! Аз съм свикнала.
( и кучето не давах, но го пуснах...)
Да се похваля. Често имам гости.
(По-трудничко заспивам напоследък.)
Онази нощ дойде самият Господ,
и доста... поговорихме за тебе.
Кафенце? Да предложа и коняк?!
(От снощи е. Пирувах с Любовта си.)
Изглежда са ми свършили и ядките,
но ние с теб сме жадни за глада.
Обувките те стягат? Мене – шапката.
(Откакто си отиде, знаеш, брат ми...)
Събуй се, де-е-е. Пред близките съм слаба.
Обичам и врага си. И приятеля.
Защо трепериш? Имаш много работа?!
Изглеждаш малко бледа. Уморена си,
защото днес те е събудил вятъра...?
( И мама посиня... Но не трепереше.)
Да те наметна с нещо? Духа зверски.
Зад тази дограма е вече есенно.
Отдавна - вътре в мен - си се наместила.
(Приличаш на-а-а... последната надежда.)
Ще тръгваш ли? Не?! Просто те подпитвам.
Недей ме подозира в нетърпение.
Благодаря ти, Смърт. Звездите
след теб са много повече...
за мене.
