Построил си я сам. Твоя гара: "ТЪРПЕНИЕ".
(Ти си свикнал на нея, все НЕЯ да чакаш...)
Всички влакове идват, но все - закъснения,
точно толкова дълги - за два-три коняка.
На перона, премръзнал, потропваше вятърът.
(Тъмнината подръпваше ципа на сака си)
По клошарски промъркваше стара китара,
на картонче приседнала, някого чакаше.
Две изпъдени кучета дебнеха кокали...
(Смачкан вестник четеше на ум тишината)
Изпочупени плочки редяха "Монополи".
Капка дъжд оглупя.  И капчулна сълзата ти.
Ето чуй! Даже виж... Изгърмяват по релсите,
нападателно-хищни, връхлитат вагоните.
Посрещачи. Посрещнати. Всичко размесвайки.
Куфар. Сак. Три сълзи.( Не забравяй, кашоните!)
Тихо стана, до звук. (Някой тресна врата.)
Може аз да съм слязла от влака бездомен.

Може би си изпил свойта чаша коняк...
А сега преглътни нетърпимия спомен.

винаги замълчавам пред думите ти...

добре е, че имаш търпение:))

поздрав*

поли:)

Страхотно е !