Когато тя си тръгна, животът стана смърт.
(умираме от обич сто пъти във живота си)
Луната се е свила като бездомен плъх.

Захлопна ми кутията с капак.
(Нахлузи ми картонено небе.)
Бях хубава Елена. Съм. И чакам.

(еротична поезия)
Страстта ти е като поличба.
Връхлиташ. ( древно-нова чума)

Тази вечер щурците не свиреха блус.
(Бързо легнаха - бавни -до свойте щурчеси.)
Уморен се прозяваше вятърът луд.

Писна ми да ми пишат анонимни. (Защо не се измисли нещо...всъщност не е моя работа )
Аз не се притеснявам от това, което ми казваш. Всеки е свободен за мисли и говори каквото му дойде, но ми се иска да знам кой ми го казва. И защо.  Аргум...

Да ти кажа, приятел...Ей тъй! Под секрет,
че и аз се петелчех до скоро.
Пъстроперест. Зализан. Направо поет!

Купиха я - заедно със нея.
(Синовете майка си продават.)
На брега - висок като семейство,

Жена съм, но не вярвам в бели рокли.
(Мъжете разорих - от обещания.)
Крещя - за да приличам на Висоцки.

Толкова съм мъчна за преглъщане,
колкото съм трудна за обичане.
Неочаквана като завръщане.

Великата любовница... Поезията
е стар шаблон. И малко нова страст.
Очаква чужди сЪлзи - да й светят.

Тънконог месечинко затанцува отнесено.
И в косите ми, жълтите, зреят оси.
Дребни болни звезди падат ранно предесенно.

По-тесни са ми станали ръцете
от тебенепрегръщане. И нямане.
Крилете ме сърбят по раменете.