Остави ме да обичам този мъж.

 Нека ме боли до неизбежност.
Трудно да привиквам с мисълта,
че ме лъже. (Както лъжа тебе.)
Нека ме удави без потоп!
Да продава празника за делник.
По безбожност да надмине Бог-
грубо да убива. Като нежност.
Пепелянка – в шарено кълбо-
с верността на баскервилско куче.

Ти си съвършената любов.
Толкова си истински! И
                                 скучен.

 

 

каквото и да напиша след този стих, ще бъде нелепо и недостатъчно... но колкото и да се чувствам малка да го "коментирам"...просто не мога да се сдържа...невероятен е! от онези, дето ми се иска да чета 100 пъти един след друг и все оставам жадна за още....

благодаря ти.
Изненада ме.
Май никога не порасваме достатъчно...:))))

поздрав*
Поли