"Все по рядко белязвам нещата със име.
                      Нека не е любов... нека е нещо по важно.
                      Днес ми е есенен...прекрачва с тъга към зимата...
                      .........
                      Блъскам тестото с гнева на жени от фолклора.
                      С техните сенки набъбва и лунната пита."

                                                             К. Кондова



Моето минало - за теб е удобно бъдеще.
Щедростта е виновната бяла прахосница.
Благословията ми не те е осъдила.
(ако искаш злина, обърни се към Господ)

Живееше влюбена в чуждите рицари:
(художник, писател, актьор или демон)
Думите - кучета с вярно извити езици,
захапват за гушата тези, които ти пречат.

Гола замесваш тестото - гнева на фолклора.
(лунната пита е потна. Горчиво-преситена)
Той ще ти върне, което -наистина- можеш:
с чужда любов ще събори стената на зимата.

Здравей! На мен много ми хареса - намирам си всичко. Намирам си моите образи, ситуации и вълнумащи мигове. Чудно!

просто живот!

не ни подминава:))))